Menu
Тази страница е в процес на обновяване. Моля, посетете ни по-късно!
Върховете от копия
от V в. пр. Хр. - V в. от България
(IV в. пр.Хр.)
Върховете от копия от V в. пр. Хр. – V в., открити на територията на днешните български земи, са свидетелство за развитието на военното дело. Те са изработени от желязо и са доказателство за големите професионални умения на майсторите, които са ги изковали. Всяко от оръжията е с дървена част, която позволявала то да се използва ефикасно при близък ръкопашен бой и за мятане – поразяване на противника на по-далечно разстояние. Широкото приложение на копията се потвърждава от редица изображения върху керамични съдове и изделия от злато сребро и бронз
Форми
Оръжията са изработени в различни оръжейни работилници. Масовата употреба води до утвърждаването в производството на универсални форми, които претърпяват незначителни промени. Трудно е отделен екземпляр, намерен при неизяснени обстоятелства, да бъде отнесен към точно определен интервал от време.
Върхове от копия тип AI
Върхове от копия тип АII
Върхове от копия тип B
Върхове от копия тип C
УПОТРЕБА
През периода V – I в. пр. Хр. с върхове от копия са екипирани тежко въоръжените пехотинци, известни в гръцкия свят с наименованието хоплити. По време на близък бой всеки от тях атакува противника като държи копието в дясната си ръка и се предпазва с голям щит, придържан с лявата. По време на сражение е използвана и леко-въоръжена пехота. Участниците в нея са назовани пелтаси. Те са въоръжени с няколко копия, които мятат върху редиците на врага. Всеки от пехотинците се предпазва с щит, наречен пелта, който държи пред гърдите си. Кавалерията също е въоръжена с копия. Ездачът управлява коня с лявата си ръка, в която се намира кожения ремък на юздата. В дясната държи оръжието, с което ще порази врага.
Копията са в употреба не само по време на война. Те са ловно оръжие, с тях скотовъдците бранят стадата си от хищници, а земеделците от вредители, застрашаващи реколтата.
Широката употребата на копията е определена и от религиозните вярвания. Те са част обреда, съпътстващ погребенията на тракийски царе, тъй като са символ на тяхната власт и са в основата на инвеститурата на владетеля.
край с. Александрово, IV в. пр. Хр.
направа
Технологията на изработването на изделията, открити на територията на България, не е подложена на научен анализ. Вероятно всяко от тях е изработено от цял къс желязо. В единият му край е изковавано острието. Другият край е оформен като пластина, която е огъната като втулка. В нея обикновено са оформени два кръгли отвора, разположени един срещу друг. Поставена е дървената част и през тях е прекаран скрепяващ железен елемент, чиито два края са занитени.
Част от оръжията са с накрайници (сауротери). Всеки от тях е с втулка, в която е поставян другия край на дървената част. Така той осигурява нейната допълнителна здравина и уравновесява тежестта при хвърляне.
Някои от върховете от копия са с метални предпазители (калъфи; F/1). Те са изработени от пластина, която е огъната съобразно формата на острието. Вероятно нейната вътрешност е била облечена с кожа. Предназначението на калъфите е да пазят остриетата на оръжията по-време на поход в дъждовно време или при снеговалеж. Вероятно себестойността на изделията е била висока и тяхната смяна е осъществявана, само когато са повредени.
Откритите на територията на България върхове от копия свидетелстват за големите умения на тракийските майстори. На територията на Древна Тракия са създадени оръжейни работилници, в които те са изковавани. Оръжейниците са предавали от поколение на поколение натрупания опит – резултат на създадените традиции при обработката на желязото.
Римски период
Копия са в употреба и след установяването на римското владичество. Те са част от въоръжението на легионите и помощните войски, разквартирувани на територията на сегашните български земи. Процесът на романизация на местното население през I – V в. води до налагането на нови оръжейни стандарти, характерни за римската армия. Същевременно се запазват и традиционните форми на върховете от копия, наложили се във военното производство през предходните столетия.
В употреба са няколко оръжия с по-особена конструкция, използвани за мятане (D/1). Острието на всяко от изделията е оформено като плосък връх на стрела с две пера и дълга шийка, завършваща в края си с оловна тежест. Към нея е захваната дървената част, към която вероятно са прикрепени стабилизатори от дърво, осъществяващи по-дълъг полет.
Копието столетия наред е символ на мъжкото достойнство и на вярата на воините в победата над врага. Те могат да оцелеят в битката само ако умело боравят с оръжието. То им дават увереност по време на сражение – изработено е от майстори, усвоили до съвършенство обработката на желязото.
ЗА ВРЪЗКА:
УниБИТ
гр. София 1784,
бул. “Цариградско шосе” №119
имейл: spear@unibit.bg
© 2022
Университет по билиотекознание и информационни технологии – София
Menu