КОПИЕТО

ЛЕГЕНДАРНО ОРЪЖИЕ ОТ АНТИЧНОСТТА (V в. пр.Хр – V в.)

spear@unibit.bg

Search

Върховете от копия
от V в. пр. Хр. - V в. от България

Апликации от Летнишкото съкровище
(IV в. пр.Хр.)

Върховете от копия от V в. пр. Хр. – V в., открити на територията на днешните български земи, са свидетелство за развитието на военното дело. Те са изработени от желязо и са доказателство за големите професионални умения на майсторите, които са ги изковали. Всяко от оръжията е с дървена част, която позволявала то да се използва ефикасно при близък ръкопашен бой и за мятане – поразяване на противника на по-далечно разстояние. Широкото приложение на копията се потвърждава от редица изображения върху керамични съдове и изделия от злато сребро и бронз

Форми

Оръжията са изработени в различни оръжейни работилници. Масовата употреба води до утвърждаването в производството на универсални форми, които претърпяват незначителни промени. Трудно е отделен екземпляр, намерен при неизяснени обстоятелства, да бъде отнесен към точно определен интервал от време.

Върхове от копия тип AI

Върхове от копия тип АII

Върхове от копия тип B

Върхове от копия тип C

Научете
повече

за
отделните типове

УПОТРЕБА

Хоплити отиват на война

През периода V – I в. пр. Хр. с върхове от копия са екипирани тежко въоръжените пехотинци, известни в гръцкия свят с наименованието хоплити. По време на близък бой всеки от тях атакува противника като държи копието в дясната си ръка и се предпазва с голям щит, придържан с лявата. По време на сражение е използвана и леко-въоръжена пехота. Участниците в нея са назовани пелтаси. Те са въоръжени с няколко копия, които мятат върху редиците на врага. Всеки от пехотинците се предпазва с щит, наречен пелта, който държи пред гърдите си. Кавалерията също е въоръжена с копия. Ездачът управлява коня с лявата си ръка, в която се намира кожения ремък на юздата. В дясната държи оръжието, с което ще порази врага.

Копията са в употреба не само по време на война. Те са ловно оръжие, с тях скотовъдците бранят стадата си от хищници, а земеделците от вредители, застрашаващи реколтата.
Широката употребата на копията е определена и от религиозните вярвания. Те са част обреда, съпътстващ погребенията на тракийски царе, тъй като са символ на тяхната власт и са в основата на инвеститурата на владетеля.

Ловна сцена от купола на тракийската гробница
край с. Александрово, IV в. пр. Хр.
Ковашка работилница, амфора, 500–490 г. пр.Хр., Музей за изящни изкуства, Бостън

направа

Технологията на изработването на изделията, открити на територията на България, не е подложена на научен анализ. Вероятно всяко от тях е изработено от цял къс желязо. В единият му край е изковавано острието. Другият край е оформен като пластина, която е огъната като втулка. В нея обикновено са оформени два кръгли отвора, разположени един срещу друг. Поставена е дървената част и през тях е прекаран скрепяващ железен елемент, чиито два края са занитени.

Част от оръжията са с накрайници (сауротери). Всеки от тях е с втулка, в която е поставян другия край на дървената част. Така той осигурява нейната допълнителна здравина и уравновесява тежестта при хвърляне.

Сауротер
Калъф за копие

Някои от върховете от копия са с метални предпазители (калъфи; F/1). Те са изработени от пластина, която е огъната съобразно формата на острието. Вероятно нейната вътрешност е била облечена с кожа. Предназначението на калъфите е да пазят остриетата на оръжията по-време на поход в дъждовно време или при снеговалеж. Вероятно себестойността на изделията е била висока и тяхната смяна е осъществявана, само когато са повредени.

Откритите на територията на България върхове от копия свидетелстват за големите умения на тракийските майстори. На територията на Древна Тракия са създадени оръжейни работилници, в които те са изковавани. Оръжейниците са предавали от поколение на поколение натрупания опит – резултат на създадените традиции при обработката на желязото.

Римски период

Копия са в употреба и след установяването на римското владичество. Те са част от въоръжението на легионите и помощните войски, разквартирувани на територията на сегашните български земи. Процесът на романизация на местното население през I – V в. води до налагането на нови оръжейни стандарти, характерни за римската армия. Същевременно се запазват и традиционните форми на върховете от копия, наложили се във военното производство през предходните столетия.

Римски воин, фреска, Помпей
Други оръжия за мятане

В употреба са няколко оръжия с по-особена конструкция, използвани за мятане (D/1). Острието на всяко от изделията е оформено като плосък връх на стрела с две пера и дълга шийка, завършваща в края си с оловна тежест. Към нея е захваната дървената част, към която вероятно са прикрепени стабилизатори от дърво, осъществяващи по-дълъг полет.

Копието столетия наред е символ на мъжкото достойнство и на вярата на воините в победата над врага. Те могат да оцелеят в битката само ако умело боравят с оръжието. То им дават увереност по време на сражение – изработено е от майстори, усвоили до съвършенство обработката на желязото.  

Научете повече

за отделните типове копия

ЗА ВРЪЗКА:

УниБИТ

гр. София 1784, 

бул. “Цариградско шосе” №119

имейл: spear@unibit.bg

© 2022 

Университет по билиотекознание и информационни технологии – София